„Скритите“ пловдивски улични табели

Старите пловдивски улични табели заслужават да бъдат изследвани и да се пазят за поколенията

Пловдивската история е многопластова. Под нас са римски крепостни стени, улици, сгради. Около нас има средновековни паметници, строени хилядолетие по-късно. Разхождаме се, пазаруваме или ходим до нотариус, адвокат или доктор в 100-150 годишни къщи. Някои по-запазени, други не толкова.

Част от историята е безвъзвратно загубена. Съборените къщи или прокараните през археология булеварди унищожават безвъзвратно паметта. В модерната епоха обаче можем да си отворим архивен вестник, стара картичка или друга обява и да видим нещо съвсем познато. Макар и от преди сто години, можем да видим къде е било някое фотографско студио, друг зъболекарски кабинет или трета сладкарница.

Материалните свидетелства от тях почти са изчезнали. Сградата на дадения зъболекарски кабинет може да съществува, но само толкова.

Малки изключения за подобни материални свидетелства обаче има. Това са запазените немного на брой улични табелки, скрити от погледите ни. Някои пловдивски улици са си сменяли имената през годините. Други – и номерацията. Но много са ги запазили.

И така, ако днес отворим някое старо издание (а някои са и преиздадени), в което хипотетично някой адвокат има кантора на улица „Княз Александър Батенберг“ 17, то в някои случаи ще знаем, че това е същото място и днес. Защото има шанс там все още да стои табелата, която указва, че това е този адрес.

За съжаление, тъй като най-„живите“ улици – като Главната „княз Александър“, улица „Станционна“ или „Иван Вазов“ и други подобни се преобновяват най-често в историята, те са загубили много от тези материални исторически знаци.

За сметка на това можем да открием стари табели на най-неочаквани места – на малки и къси улички, като например „Архимандрит Дамаскин“.

Градоустройствените промени, най-вече през социализма, са поставили други улици в много необичайни ситуации – с липсващи първи номера и започващи от номер 20 и т.н. Други пък са с „изядени“ номера – улица „Константин Стоилов“, която започва от Джумаята и продължава до Балабановата къща е прекъсната по средата си – от номер 35 скачаме на номер 47. Материална памет за името на улицата се пази на красива стара къща с леко замазана, но все още съществуваща табелка в стария правопис.

Всъщност табелките от преди 9 септември не са много – вероятно едно цялостно проучване из града ще открие не повече от 20-ина такива. Но такива, все пак има – от „Васил Априлов“, през „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Преслав“, до „Филип Македонски“.

Красивата къща на ъгъла на „Лейди Странгфорд“ и „Антим I”, знаменита с неглижираното отношение от собственика ѝ – Община Пловдив – и вече разпадаща се, е важна и по още една причина, тематична за случая. По улица „Антим I“ на фасадата ѝ е една от тези малко стари табелки от преди 9 септември. Но не само това – по другата ѝ фасада доскоро стоя още по-стара чугунена табела „Лейди Странгфорд“.

Този тип табели са изключителна рядкост и вече почти нямаме пример за такава в града. Всъщност, три от тях изчезнаха в последните години. Едната от тях бе на фасадата на къща на улица „Софроний Врачански“ – днес само чрез Гугъл стрийт вю можем да си спомним за табелата със старото – и всъщност същото име „Епископ Софорний“.

Друга подобна имаше на улица „Митрополит Панарет“ на малката къща, която излиза на тротоара в близост до Източната Порта. Табелата обаче изчезна при последния ремонт на къщата преди месеци. Третата такава е именно „Лейди Странгфорд“, която все пак бе свалена през 2016 година и се пази от кмета на район Централен Георги Стаменов.

Всички тези табели – не само тези в стария правопис, а и от времето на социализма, от които има далеч повече – са ценни и интересни. Те също пазят памет, не по малка от самите къщи, върху които са поставени. Нужно е едно цялостно изследване и висока оценка за тях, за да можем да ги пазим за поколения напред.